Разменям шепа истини за чаша вино. Затваря залезът последната врата.
И да мълчиш, и да говориш, не е имало сълзи от клончета на плачеща върба.
Това са просто капчици за жадни птици. Разменям свободата си за стръкче обич.
Прикриват се под снежно-бяла риза най-вечните ми татуси на некролози.
Разменям тишина за рой светулки. Окото лунно хващам с дълго ласо.
Не може звезден прах да излекува страстта на непроходилото щастие.
Сърцето в този ритъм ще се пръсне. Посипвам равносметки с пепелище.
Разменям се.
За смърт и без възкръсване.
За мъртвия - добро, или пък нищо.