Nov 24, 2011, 2:40 PM

Размина ме 

  Poetry » Love
1022 1 10

Настръхваш ме (до n-та степен даже)

и лазиш ми по тънкото в гръкляна.

От погледа си ме изгуби

(а слях се с долните етажи)

и пишеш ми писма за девет люти рани.

Чета те. Сложна пунктуация

надиплил си ми крайно във душичката.

Набутах се (по навик) в твойта ситуация

(изпи ми водката – и цялата, и всичката).

Очакваш ударите ми от токове по мрамор

(на пръсти иде самотата).

Реших – ще бягам (а е още рано).

Затворих два пъти вратата.

Затръшнах ти душата.

К'во пък толко?

Разсипа се по миглите ми (женска суета).

Събирам те в живота си (си моя болка

и няколко квадрата тишина).

А вдишвам те. До дъно как те вдишвам.

Присядаш ми на буца от години.

Преядох те (калория излишна).

Продадох и сезоните (оставих само зима).

Какъв си ти? За к'ъв се мислиш?

Разстрелваш ме безсрамно, със откос.

Десета рана, давай, вписвай!

(за списъка ми с болки пак остана бос).

А страх ме е.

От тебе много ме е страх.

Че гъдел пак ще предизвикваш.

Е, нагло е! (С мечтите ми да чистиш прах).

Изцапа ме, а мислех, че отвикваш.

Частичка в мене още е във строй.

И знае, че си бъдеще предишно.

Ще те сглобя. Със чаркове под брой.

(Но пъзелът за тебе е с парче излишно).

Размина ме. Не ме видя отново.

Сънувах те и пак те изтървах.

Не пасват ли дантела и олово?

Да те претръпна, знаеш, не можах.

А аз те чакам да ме чакаш.

Чакалнята се свива като мокра риза.

Отчака ми душата безвъзвратно.

Сухият в морето, казват, трудно влиза.

Настръхваш ме (до n-та степен даже).

Полазвам те без догми (и без срам).

Оставям те сега

(ходи по горните етажи).

Ще дойда утре. (Ако бъдеш сам).

 

24.11.2011

© Daisy All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??