Аз вървях на зиг-заг.
Ти пък пада красиво.
Аз надбягвах се с влак.
Ти пък стъпи накриво.
И уви, друго няма,
все така ни върви -
като белег от рана,
който още кърви.
Ти - нагоре-надолу,
аз - наляво-надясно,
пак коприва на голо,
а накрая е ясно... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up