Пак кървим с плачещи залези
и сме в плен на лудо угасване.
Като спомен от вопъл на гларуси,
като сенки разминато пасване...
С вериги от пробити летежи
и претоплени стари желания,
удавихме сънни копнежи
в блато несъзнати терзания.
Със сърца в навик обути
все търсим безумни насоки
за чувства, отдавна нечути,
по път, с остарели посоки... ...