На Желязко Петков
Да хората убедиш непосилно е,
мъчително... да щастливи бъдат,
с мисли светли, с дух радостен, свободен.
Дух предците, който нам завещаха
със сетни последни сили надеждни!
Толкова са свикнали с окови неосъзнати,
едва се усещащи, забележими едва,
че ги смятат сляпо и гордо
за харизматично блаженство
в окаян свой сух живот,
така че когато им за свобода споменеш, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up