Oct 8, 2022, 9:22 PM

Размисли 

  Poetry
272 0 0



Намери си причина, да не казваш на зимата,
че обичаш морския бриз.
Когато димят от проблеми комините,
твоето ще е каприз.

Разговаряй със нея, като с дама изискана,
за копнежа си, остро мълчи.
Макар да е бяла, като истина чиста,
всяка тема за лято, боли.

Ако стане горещо е от огън на свещи,
не от слънчеви жарки лъчи.
На котлона ври леща, значи вече се сещай,
че от лятото няма следи.

Ти, мечтай тихомълком, без звук и без трепет.
Ще замръзнеш, пророниш ли звук.
Даже в скреж се превръща изтърваният шепот,
а в снежинки - мечтания дъжд.

Ако зимата иска премръзнали пръсти,
не протягай за сянка ръце...
Човек в непонятното, тайно се кръсти
и се моли с душа и сърце...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??