Вкуси, вкусът на свободата!

Бавно вдишвай я полека.

Да загърбим ние нищетата,

че нещастие е за човека...

Защо ли пък ни бяха дните?

Минало и Бъдеще - въобще!

Да изгоним дявола - злините

в простосмъртно настояще.

В моментите живеем тихо,

но моменти всякакви. Уви!

Щастие, тъга и старо вино.

Истината пък ни промени...

Колко от това сега е вярно?

Всеки сам за себе си го знае.

Да е чувство леко и приятно.

Благината всеки да познае.

Да няма завист, лоши думи.

Да няма болка, страх обиди  

и дано все пак се вразумим.

Слънчицето в души да грее...

И трябва ли да има екшън,

и трябва ли да има драма?

И Болка ли? Любов човешка...

А моята е толкова голяма!

Какво е човека без друго?

Какъв е човека? Не знам.

Величествен  или влечуго!  

Любов - безбрежен океан...