mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
974 1455
Feb 25, 2010, 3:06 PM

Размисъл 

  Poetry » Phylosophy
690 0 7
Умира още неразбран животът –
доскоро млад, а вече остарял,
тъй както вятър скършил е дървото,
в чиито клони славеят е пял!
Съдба човешка, твърде неуютна
материя, претапяща се в прах...
в последната живителна минута
дано духът не стори пъклен грях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Random works
: ??:??