РАЗМИСЪЛ В 0 ЧАСА
А щастието няма смисъл да заплащаш -
от мигновения му допир трябва да те заболи
и във стремежа, пръстите разтворил,
побегнали след него да го спрат,
животът някаква цена е вложил,
която няма смисъл с друго да сравниш!
А ако някак си забравиш
и въздухът, нахлул в ръцете ти го задуши,
излез навън, когато
пак прозорците отворят
във тъмнината път към чуждите лица.
Там непременно някой ще се люшне
като незакрепена свещ -
ти се затичай, притули го,
а всичко друго - остави!
Дори това, че в този миг
на него сам приличаш,
че трябва някой теб да защити!
© Елена Бързева All rights reserved.