Дори и на дъжда да му омръзне
да сипе от тъгата си по покривите,
ще си остана все така премръзнала.
Защото се разпаднах до основи.
И сигурно с горчиво безразличие
ще продължа по своя път наникъде.
Съблякла и костюма на обичането,
съвсем ще се откажа да предвиждам.
И следващия миг. Почти ненужен.
Освен като възможност да забравя
небето с цвят, навярно теменужен;
безкрайните поля, назад останали; ...