Feb 11, 2012, 1:36 PM

Разнопосочни мисли 

  Poetry » Other
607 0 8

* * *

През пръсти наднича студената съботна скука

и с шал от уют се намята, за да бъде различна.

Оркестър от капки композира рефрен по олука...

Събота в 9 – глътка горчиво кафе с доза обичане.

 

* * *

Аз ще дойда при тебе сама и ще бъда по-гола от вятъра,
страховете ще хвърля във влажния ъгъл на вълча зеница.
И ще пием греховни сълзи – сякаш сцена в абсурден театър,
ти ще бъдеш със мен, аз – отново сама, непозната и ничия.

 

* * *
Защо ми тежиш, нали ти разперваш крилата ми?
Кой ще те иска? Ти си моя до гроб, безпощадно.
С всяка светла, безпътна искра от душата ни
триста дявола палят триста огъня във Ада.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??