Когато лунната пътека
потъва в белезникав здрач
и пътникът в тревата мека
разчупва топлия колач,
и златно изворче целува
първица жадните треви,
там – нощното небе преплувал –
денят на изток пак кърви,
след него тишината слиза
и от стенания люти,
и паяк облачната риза
съблича – да я приюти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up