През какво ли преминах, живота си сринах,

вратата на рая видях, но подминах

много неща преживях - не загинах

и тези неща от сърце ги проклинах

Минах през ада, горях и на клада,

не беше толкова зле, но и не беше наслада,

и сега като се сетя от раменете цялата

тежест ми пада, това ми допада,

и ми олеква, сърцето размеква,

ченето омеква, езикът заеква 

и ми намеква, че света ме упреква,

за това което съм, а аз съм нормален

сърдете се - човек няма идеален,

на този свят всеки е равен,

всеки един в грехове е удавен,

и грешките прави, но е красиво,

когато човек се поправи!

Николай Генов