severianin (Валентин Чернев)
417 677
Mar 17, 2012, 2:35 PM

Разотиване 

  Poetry
802 0 17

РАЗОТИВАНЕ

 

Край на смеха.

Разотиват се гостите.

Беше им весело, топло и мило.

Мазно лъщят по чиниите костите,

дългите фасове с ярко червило,

греят покривките с кървави дири –

всъщност разплискано вино червено...

Тръгват си гостите.

Те се прибират,

външният свят се сбогува със мене.

 

Мисля с тъга: разпилял съм приятели,

близки, роднини – незнайни и знайни,

май разпилях на живота си ятото –

в мен разотиват се дните нетрайни.

Знам, разотива се времето.

Гости сме,

всеки си тръгва накрая полека.

Сбогом, живот!

Не умувайте, просто е –

днес разотива се всичко и всеки...

 

Тъй разпиляват се в мене сезоните,

даже и късната есен поема,

нямам надежда света да догоня –

май разотива се моето време.

Нямам илюзии, няма я силата,

сам непознат – с непознати живея,

скърца перото ми,

свършва мастилото,

привечер вече отдавна не пея.

 

Спомени имах – тях също ги няма,

всичко е плоско и всичко е сиво.

Танците свършиха.

Няма измама –

аз самият се разотивам.

 

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз те чета С УДОВОЛСТВИЕ... И с още по-ГОЛЯМО удоволствие бих ЧУЛА НА ЖИВО да четеш свои стихове в Търново или Ловеч... Чувствай се ПОКАНЕН за празника на гр.В.Търново и ПРОЛЕТТА на 22 март - ще се РАДВАМ, ако се възпозва от ГОСТОПРИЕМСТВОТО МИ... един ПОЕТ от ТВОЯТА КЛАСА. Трябва ДА ИМА СРЕЩИ... за да поСЛЕДВА и разОТИВАНЕ... Което предполага ОТИВАНЕ на ДРУГО МЯСТО... Хубава вечер!
  • Благодаря ви, приятели. И от сърце ви желая лека вечер...
  • много ме натъжи...и понеже те чух да четеш стиховете си на живо,
    сякаш те слушах и сега как споделяш и този стих с нас...
    невероятно истинско и стойностно..
    моите почитания.
  • Възхищения!
  • Адмирациимного,много,много
  • Творбата покорява с дълбоките философски прозрения за човешкия живот – като неотменен път към края.
    И по този път постепенно и бавно отпадат, всички стойностни неща, които са осмисляли битието ни.
    Впечатляваща образност, наситена с идейно съдържание!
    Приветствам!
  • не всичко е плоско и сиво, щом има подобни стихотворения!
  • O-o, г-н Чернев, не знаете ли, че Бог ви обича и никога няма да ви изостави, защото сте искрен, но и всеки прави грешки...а наистина всичко може да е много лесно и просто, ако преди да вадим ножа се опитаме да се разберем, вместо лепване на етикети...И ще бъде, сякаш - по-добре!Така разбирам аз нещата.
  • Прочетох на един (учестен) дъх. Поздрави!
  • На всички - искрените ми благодарности. И пожелания за спокойна нощ.
  • Малко тъжно, но невероятно стихотворение!
  • С поздравления!
  • Думите са излишни!Адмирации Валентин!
  • "... всеки си тръгва накрая полека."

    Хубаво пишеш!
  • Осмислил си идеята за пътя и по този начин. Харесва ми, когато поезията е освен импресия на чувства и философия, и познание. Благодаря!
  • За мен е истинско удоволствие да чета твои стихове. Аплодисменти!
  • Бих написала точно това, ако можех. Но понякога думите се разотиват първи. Благодаря!
Random works
: ??:??