РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Върху въздуха с гвоздеи мокри
дъжд студен приковава тъгата.
С разширени зеници са локвите,
без лодкаря пътуват сърцата.
Вятър къса цигулкови струни
и просъсква в уплашени клони.
За търсачите златното руно
е миражът от клоунски спомен.
И небе, като гоблен разнищен,
в сляп стремеж да догони звездите,
в мен засява пъртина от нищо, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up