Тази лудост пак ли ме споходи?!
Пак сънувам, докато съм будна...
Празен поглед... Като сляпа ходя...
и... зомбирана... като от вуду.
Будна съм, а смях сънувам бистър
в две очи. (Май само в тях се будя...)
Сдържам си дъха, за да не мисля...
Ала как се сдържат мисли луди?!
Стъпвам леко, сякаш съм ефирна...
Всички Не-та в гърлото ми спират...
Пак онази лудост, най-безумно
хапе сетивата ми! (Да не заспиват.) ...