Разпилени по паважа сърчица
от хартия разноцветна днес ме спряха.
И навярно след среднощна веселба
там, огряни от лъчите, си мълчаха –
за парченцата разкъсани души,
за надеждите докрай изпепелени,
за безбройните обречени съдби,
за годините, в живота пропилени…
Тези мънички хартиени сърца
напомняха ми хорските неволи –
колко много разделени по света,
колко мъка, колко ярост и тегоби! ...