Ще бродиш сам из горската тъма,
ще чуваш само тихи птичи песни.
Това навярно твоя е съдба,
животът ти е пълен с неизвестни.
Сред шумните и бързащи тълпи
ти пак си сам. И нещо все ти липсва.
Когато тишината натежи,
развличаш се с летящите си мисли.
Със скуката отдавна си се слял
и като кръст приел си самотата.
Раздавал вярност, вярност не познал...
Небето е единствен твой приятел. ...