РАЗПИЛЯНА

Не спирай ти!
Докосвай ме, докосвай!
Стенание
            от мене изтръгни
и вик,
            и вопъл!
В очакване
            снагата ми
                        крещи!

На пръстите си
            негата ти носиш...

Не спирай ти,
            докосвай ме,
                        докосвай!...
Не спирай ти,
            разтърсвай ме,
                        разтърсвай!
Не ме жали!
            Разкъсвай ме!
                        Разкъсвай!

.........................................

И след туй... 
            не ме събирай...
Остави ме разпиляна...
Безкрайно
            в нега да се нирвам...

Остави – да бъда
            разтворена рана –
по-лесно ти да ме намираш...
Искам тъй да си остана...

Не ме събуждай –
            да остана
                        цвете
                                   сред поляна...

Моля те,
            не ме събирай...
Остави ме
            разпиляна...

16 май 2010 г.