igineva (Ирена Иванова)
68 21
Sep 13, 2008, 1:15 PM

Разпиляна 

  Poetry » Other
772 0 2
По шепота се разпилях
във сивотата на небето.
Самотна в своя полет бях,
когато плачеше сърцето.
Събирах се, ала след миг
отново тръгвах разпиляна
по стъпките на нечий вик
в прегръдката, за да остана.
В умората си не поспрях
да излекувам тишината.
По шепота се разпилях
и разпиляна ме запомни самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??