Jan 12, 2010, 1:34 PM

Разпиляна любов 

  Poetry
739 0 4

РАЗПИЛЯНА ЛЮБОВ

 

 

Къс по къс разпилях любовта си...

Не оставих и късче за мен...

Подарявах навред обичта си

и сега съм докрай изтощен...

Не поисках за себе си нищо.

Не поисках ответна любов.

Изтъках от невидими нишки

за душата си тънък покров...

Но, погребал заспалите чувства,

непоискал от друг топлина,

аз така не можах и да вкуся

обичта на любима жена...

Разпиляна любов, подарена...

А пък толкова трябва ми, знам...

Къс по къс я събирам и стена...

Днес ми трябва!

На теб да я дам...!

 

11.1.2010

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мисля си...,че изворът на любовта в сърцата ни никога не пресъхва...трудното е да намериш някой,който да го събуди...и да го заслужава...
  • Много хубав стих!!!
  • Който е разпилявал, сега да събира
    важното е, че има защо!
  • Силно!Поздрав!
Random works
: ??:??