Разпиляната обич
Разпиляната обич живее в нощта -
ще се върнеш ли пак да я търсиш,
ще почувстваш ли в моята длан
как отново животът се връща?
Разпиляната обич се люби с нощта -
пие утеха на глътки,
запали ме - аз съм твоята страст,
посипи ме с лъжливи прегръдки.
Разпиляната обич погубва нощта -
сълзите избухват, когато си тръгваш,
ще науча ли твойта ръка
душата ми нежна да търси?
Разпиляната обич възкръсва в нощта,
когато сме смели копнежи,
впиваме устни в последния здрач
на събудената ни обич.
© Радосвета Петрова All rights reserved.