Животът има свое разписание
и крeхка магистрала от нива.
Дали понякога на спирка зрялост
за смисъла претърсваме света?
Съдбата ни се ражда сред безсилие,
но там сред тази детска чистота
не виждаме в ръцете и копривата,
а клонки и смокинови листа.
На спирката Любов порталче има,
фонтан от чувства, ручей с доброта
и щастието там е къс коприна,
прогонена е само възрастта. ...