Разплаках я от радост
Тя беше толкова невинна и красива, аз много я обичах....
Дори сънувах след време всяка нощ до мен тя да заспива,
тя беше моята най-голяма упора и не спирах да и го доказвам,
а тя знаеше, че за нейната усмивка бях готов и хора да убивам!
Беше добродушна и мила, винаги ми даваше кураж
и по цели нощи с мен стоя за да ме окуражава....
Винаги повтаряше "Вдигни глава, момче и дръж се като мъж",
защото трябва да си силен, а не постоянно да страдаш!
Аз често пишех хубави неща за нея, а тя винаги плачеше след това,
защото моите думи бяха силни, а тя не беше свикнала да и говорят така!
За това, че я разплаках, съжалявам.... моля те, прости ми, Боже.... ...