Усещам се понякога сама и малка,
обзема ме и странно чувство на вина,
което боцка ме като игличка, пробужда
съвестта.
Досадно ми е някак и студено, изгубена
сама се лутам в хладна пещера, а изходът
е все по-надалеко, посоките са избор на
съдба.
Стискам зъби, зъзна и треперя, проклинайки
рождения си ден, питам се кога ще се избавя
от мъките на този земен ден.
Една борба, една тревога, тежаща колкото ...