Aug 26, 2010, 12:07 PM

Разплетено стихотворение 

  Poetry » Love
959 0 15

Пак четири стени. Позната клетка.
А  розата във вазата - по-стара
от плетената  бабина жилетка.
Или разплетената песен на китара.

Разплетено завесата пулсира
във топлата  въздишка на вечерник.
Препъва се във мене и се спира
разплетената нощ, решена в черно.

Разплитам си умората на плитка
(а розата във вазата е стара).
Разплетените мигове отлитат...
а просто трябваше да го погаля.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • :/
  • Хубав стил.
  • А просто трябваше...
  • Здравейте, Венци, Радост и andrina_mark!
    Простичките неща имат това свойство понякога... А от друга страна разплетеното не винаги трябва да бъде заплетено
    Стихове да искаш...
  • простичко уж, а колко много казва...
    здравей!
  • хубав стих,прочетох го няколко пъти...може би за да го сплета
  • И този стих харесах!
    Продължавай да заплиташ стихове!...
  • Много ви благодаря и на вас - Ронда, Сеси, Елмира, Валентина, Росица, Елена, Ивон, Румяна!
  • Здрасти, Тошко Повторението в скобите съвсем не е случайно, то е акцент в това стихотворение, който играе особено важна роля за изграждане на цялостната лека унила атмосфера. Унила, защото става дума за онези пропуснати мигове, които всеки от нас, вероятно, е преживял, малко или много...
  • Хареса ми това "Разплетено стихотворение"!
  • Ти си имаш стил и се радвам, когато се докосна до него. Поздрави, Хрис
  • Много хубав стих, Христина!
  • Прочетох няколко твои стиха и всички ми допаднаха много. Е, докато ме е нямало съм изпуснала и хубавите неща. Ще те чета. Благодаря за хубавите стихове
  • Много красив стих!
  • Много приятно! Образите са си на мястото и изграждат кохерентна атмосфера. Ако можеш само да отстраниш това излишно повторение в скобите, би било страхотно!
Random works
: ??:??