Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина –
враждебен поглед ме смрази.
Май, никога не си ме имал –
ветрец във твоите коси.
И чашата, с която пихме,
е пълна повече с печал.
Тънее вече в мрака сипкав
нащърбеният ú овал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up