Разпознах те

             Правиш се на палячо,

               а те е малко срам.

            Пред хората не плачеш,

              а искаш да си сам.

          - И днешният ден да свърши...

            - мислиш си често така.

            Времето тече като бързей

             сред задръстената река.

            Понякога само скришом,

             сред викове и какво ли не...

           Заставаш пред себе си искрен,

              но не падаш на колене.

            Винаги знаеш, че има и друг

               като теб на света.

            - И тази нощ е неповторима 

             - намигна ни една звезда.