Разпуснала смарагдови коси,
през вековете носи ме реката,
на древността всред тайни пещери,
където вечна само е душата.
Където магнетичните очи
на звездното небе се вглеждат в мене
и на ухо Всемирът ми шепти,
дано с любов и страст да ме превземе.
Подготвя ме за полет някой ден -
последен танц с лъчите в необята…
Живецът в мен, най-сетне укротен,
да приюти ще кани синевата. ...