На залеза на пътя в здрача,
в праха от хиляди души,
видях разпятие да се гради
от моя път, мечтите мой,
усмивки, плач и неизживяни дни!
Разпятие край пътя там видях,
живота чака да отсъди,
мечтите и изминалия път,
с пирони здрави да разпъне,
Душата все към своето разпятие върви,
по път, неравен, безпощаден,
все с остри камъни покрит
душата ни от пътя все кърви,
с кръвта разпятието тя съгражда!
На залеза на пътя в здрача,
разпятие съзрях,
разпятие втъкало в себе си
плътта на минали мечти,
на сбъднати препятствия!
На залеза на пътя в здрача,
събрах аз спомени и болка
разпятие издигна се високо
и там на него, аз съзрях,
душата си в мечтите
прикована и разпъната!
На залеза на пътя в здрача
разпятие видях!
Максим Велков
© Максим Велков All rights reserved.