Senni (Силвия)
162 1968
Dec 7, 2007, 9:35 AM

Разпъната 

  Poetry » Love
651 0 18

Разпъваш ме на нечий кръст,

но не на моя.

И караш ме да стена неведнъж,

защото знаеш, че съм само твоя,

заливаш ме като пороен дъжд.

Разстилаш тялото ми по земята,

покриваш с него чудесата,

неусетно от мен излетели,

неусетно във тебе умрели.

Разпъваш ме на нечий кръст,

но не на моя.

И тежка мъст се блъска във  покоя,

и вятърът мълчи пред кръста,

а нещо горе ме прегръща.

И нещо сили в мене влива,

да бъда жива, не щастлива

и нещо ще спаси душата,

унищожавайки телата.

Спокойна съм и в погледа се слива

образа на мойта самодива,

тя природата ще приласкае

и с тихи звуци, вместо теб ще се покае.

Разпъваш ме на нечий кръст,

но не на моя.

Ослушай се...

и само чуй покоя.

 

 

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??