Mar 1, 2008, 6:52 PM

Разруха 

  Poetry » Love
994 0 2
Това бе последното парче
от моето сърце
и ти най-нагло го взе.
Посегна с ръка
и отне ми най-святото - Любовта.
Всичко рухна в миг един,
като стара къща с прогнили стени,
брулена от хилядите бури на живота.
Остана само душата...
Никому ненужна, от всеки забравена...
Сега скита сама, изоставена,
в останките на своя дворец от мечти, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Луна Пълнолунова All rights reserved.

Random works
: ??:??