Тъгата - в оглушително мълчание.
И тази страшна собствена отвесност!
Заслужихме ли нашето страдание?
Мълчи небето. Тегне неизвестност.
Павета - цапардосали кръвта ни
и подпис - лудо рукнал по земята.
Следа незаличима ще остане
от жаждата за мъст и за разплата.
Уста на дракон кофата с боклук е.
Търбуси чужди вместо нея пълним.
Поука трябва да оставим тука,
как нов живот разсаждаме на съмване. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up