Dec 13, 2006, 12:26 AM

Разсеяност 

  Poetry
752 0 13
Непрекъснато се нося над земята,
сякаш съм лек, прозрачен хелиев балон,
все търся на небето широтата,
във непрекъснат полет, с птиците в синхрон...
Около мене хора теглят ме тревожно:
"Не се разсейвай", "Слез най-после тук при нас",
не знаят че това е невъзможно,
защото облаците станаха ми страст...

© Дидислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??