Mar 1, 2019, 1:37 PM

Разшифроване на самотата 

  Poetry » Phylosophy
582 10 16

РАЗШИФРОВАНЕ НА САМОТАТА

 

Аз другият човек не зная

какви пожари е преминал,

дали си има паник-стая,

разделял ли се е с любима,

 

дали е просил без надежда

с ръце увиснали сред вопли,

и колко звездни таралежи

прегръщал е, за да се стопли.

 

Дечицата дали е милвал,

купувал ли им е балони

от погледа му не разбирам

кога е плакал и защо ли.

 

Живял ли е добре и честно,

не искам да го питам даже,

ако намери за уместно

навярно сам ще ми разкаже.

 

Да го прегърна искам само

за да не бъде сам във мрака

и да усети вярно рамо,
което може би е чакал.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??