Dec 14, 2021, 8:51 PM
Разсипана душа
Понякога рзбивам се на стъкълца
и се превръщам в ситен пясък,
изсипвам се през нечия ръка
и губя своят стъклен блясък.
Понякога превръщам се във молекула
невидима за вашите очи.
Във време и пространство съществувам,
не чакам с трепет идващите дни.
Понякога съм въглен- леко тлея,
но огън слаб все пак гори.
И топли този огън в мене,
и лека светлина все пак искри.
Понякога аз искам да съм цяла
и всичките парчета да сбера,
да бъда огън, да мечтая,
а не да съм разсипана душа.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Може!
-
Огънят пали, но може и да изгори!
-
Замечательно!
-
Жени 🙂
-
Носите поетичната искра, Петя... радвам се, че Ви открих
-
"Продължаваме напред", както е казал класикът. 🙂 Все пак има и такива дни. Понякога. Благодаря за уважението, Роси.
-
Имаш ли кураж да го живееш тоз живот, то всяко парче ще залепне на точното си място! Хареса ми!
-
Сърдечно благодаря, Гергана.
-
👍🧸(гуш)
-
Много близки усетих думите, които си описала така стилно и нежно. Наистина ми хареса!
-
Пепи 🙂 Понякога се чувствам на 300 понякога на 3 години.Радвам се, че ти е допаднало.
-
Допадна ми и ми хареса!!!
И аз понякога се чувствам на 300 години ❤️ -
Благодаря, Таня!
Димитър, има много истина в думите ти.
Отново благодаря за подкрепата и уважението към моят скромен труд. -
Както и да се усеща човек, е важно да запази самочувствието, самообладанието и уважението към себе си. Желанието тук е признак на висока самовзискателност.
-
Прекрасен стих!
-
Благодаря, Ирина. И аз се чудех за "просто" - то. Няколко пъти го слагах и махах. 🙂
-
Знам една рецепта за разбито сърце, което се лепи с лепило, но за разсипана душа не е така лесно.
Ако махнеш "просто" пред съществувам и "и" пред не чакам, ритъмът влиза в идеални релси. Нещо, което винаги ме е интригувало и никога не мога да постигна аз, самата. -
Бъди огън 🔥🙂
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
