Разстояние

Oct 1, 2018, 10:57 AM

Poetry

576 0 3

Приятели, любов аз имам,
надежда, вяра във доброто,
но бавно вътре в мен умирам...
Надвиснало над мен е злото...

И чувствам сякаш нищо нямам,
щом спътник ми е самотата...
От нея се опитвам да избягам
... Далеч е всичко мило на земята...

Не искам разговори виртуални...
рисувани целувки... не... не искам...
... Да можех хората реални
към мен отново да притискам...

В прегръдка топла да застанем,...
с очи безмълвно да говорим...
така да можем да останем...
... без да трябва да затворим...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2018-10-02T19:19:56+03:00

Много ми допадна споделената поетична самоизповед! Да, така е, вярвам, скоро самотата ти ще бъде споделена. Да заспиш в прегръдка е блаженство. Някой дали ще го отрече? Поетеса - реалистка! Сърдечен поздрав!
voda (Елица Ангелова)

2018-10-01T18:15:31+03:00

Естествени човешки желания споделяш, Жасмина!
Искрено и докосващо...
щураче (любимка)

2018-10-01T13:31:16+03:00

Прегрътката е жизненоважна. Четох, че ако едно новородено напълно здраво бебе не бъде докосвано, то ще умре, независимо колко добри грижи се полагат за него.