Разстояние...

Nov 10, 2008, 11:10 AM

Poetry » Love

722 0 1

На мокрия паваж кола е спряла,
дъждът над нея ситно трополи.

Ръката ми от студ е побеляла,
една минута само ни дели.

Потъваме в разкъсващо мълчание.
Забързан свят наоколо кръжи.

Сега ни чака дълго разстояние -
без глас те моля, нещо предложи!

По пътя ми вихрушка ще се вие,
ще бързам по него и ще падам.

Но знай, сама успях да те открия,
затуй сама докрай ще те изстрадам!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

bay_dim4o (Димитър)

2008-11-10T14:27:51+02:00

Много ми хареса, продължавай все така!