Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
Dec 24, 2016, 10:22 AM  

Разстояния 

  Poetry » Love
879 3 5

 

Светът е толкова голям –
от моето сърце до тебе.
Снежинки цял живот ще ям,
на някой ако съм потребен.
Омръзнало ми е съвсем
от чудеса предизвестени.
И щем ли, или пък не щем,
сме част от звездното роене.
Един от нас ще освети
внезапно-помъдряла ясла.
Под стъклените висоти
надеждата е саморасла.
Спасителят ще зъзне сам
и бързо мрака ще разтреби.
Светът е толкова голям –
от моето сърце до тебе...

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да. Като поезия е вероятно на високо ниво. Но нищо като християнски дух не видях тук.
  • Благодарение на твоя коментар, Мария и аз го прочетох. Прекрасна поезия. Толкова е различна спрямо други стихове за Рождество Христово! Въздига ни до "стъклените висоти" и "сме част от звездното роене"!
  • Не знам защо не съм прочела това стихотворение с неговото публикуване преди шест години, но днес съм се потопила в твоя свят и се чувствам богопомазана...🌹
  • Много ми хареса!
  • Да, светът е заключен между две сърца. Харедах!
Random works
: ??:??