Знаеш ли какво стои между нас?
Една цяла Вселена,
която изпълвам с надежда;
едно цяло звездно небе,
във което съзвездията подреждам;
един дъжд метеорен,
който е завалял от милиони години
и безумие ми се струва да мисля,
че ще спре, с теб за да се разминем
по онази млечна пътека,
по която поемат нашите 21 грама лекост.
И естествено, питаш се как се стъпва не по Земята;
как се диша във вакуум;
прави ли са били Нютон, Айнщайн и Планк
за същността на телата...
А аз се опитвам да си представя, че с теб,
разпрашени на хиляди мигове,
ще докоснем съдбите си;
ще се трансформираме от маса във време
или вълни светлина
- две искри,
които прекосяват Вселената...
Ето, виждаш, опитвам се
да мисля със твойте мащаби;
да си представям космически кораби как се движат в небето,
как се строят галактически естакади,
Но във тези трансцедентални пътувания
все си с мен,
като онейроидно бълнуване;
като някакъв болезнен копнеж,
какъвто и ти навярно изпитваш...
...Ще ми се да е спрямо мен.
И да не мислиш чак толкоз мащабно,
гледайки към звездите...
© Павлина Гатева All rights reserved.