Километри отсъстваща вяра
тихомълком към мене вървят,
с безразличие нощем ме парят,
под очите ми тъмни горчат.
Нямам пулс - вледенен от очакване
се взриви в есента изведнъж.
Разстояния, пълни с мълчание,
всеки ден ме разпъват на кръст.
Разсъбличам живота си - тежест.
Предпоследно въздъхва денят.
Днес съм тук. И горя. А от утре
ще съм спомен за вечност в съня.