Събуждам се и странно тихи са
все тези сънни долини
на птиците, възпяли в стихове
високите ни планини.
Там облаците са нощували,
закотвили се е на върха
и занемялите им щурвали
сънуват ласкава вълна.
А падините изумрудени
и склоновете – ветрила
от зимен сън са се пробудили
под тежки мечи стъпала.
От утринни лъчи докоснати
светлеят скалните вълма,
като моминска гръд трапосани
с настръхналите си зърна.
Бледнеят облаците розови,
окраската си те менят,
под слънцето, спестило козове,
за раждането на деня.
И неизменно, подир кладата
от феерична светлина
поема в пътя си армадата
по вятъра, надул платна.
И бавно цялото величие
на Рила горе заблестя
на територията ничия
с божествената красота!
© Иван Христов All rights reserved.