Oct 22, 2008, 11:27 PM

"Разтопих се" 

  Poetry
751 0 0
Поглеждайки се в огледалото,
все още съзирам онова тъжно момиче,
чиято душа е счупена на хиляди парчета,
чието сърце е обляно в кръв,
онова самотно момиче,
крещящо за любовта ти,
молещо се за обич,
копнеещо страст.
Сивото ми отражение не достигна предела
на моето себеотричане,
не достигна края на тази уж красива илюзия,
че зад огледалото е щастието,
което гоня, боря се силно, отчайващо.
Все още виждам онзи странник
от другата страна на огледалото,
който ме вика,
а аз крещя: "Не мога повече",
Умирам, Свличам се, Падам,
сърцето ми вече спря,
душата ми лети.
"Разтопих се".

© Мария Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??