РАЗТРЕБВАНЕ
Прекрачих прага на душата... Ахнах!...
То вътре натурии - до тавана!
Огнивото е там, а няма щипка прахан...
Дори съдбата ми е разпиляна...
Огледах се - отде ли трябва да започвам?
Разтребването има своя смисъл...
Но губя под краката сякаш твърда почва -
във дребните пристрастия улисан...
Отварям бавничко прозорците, към пруста -
да влезе въздух чист, да влезе вяра...
И виждам - в бъркотията дори е пуста ...