Mar 28, 2008, 2:14 PM

Разтваряш в белотата мойте рани 

  Poetry » White poetry
907 0 23
По-мъдър си и все така могъщ -
разтваряш в белотата мойте рани.
Едва отрекла се от обичта - и изведнъж
тъгата в мен стопяваш - като лани.


И пак снежинките, завихрени от танц,
в пелена ще се превърнат там, високо...
Ти връх си мой! Величествен и ням -
с тях сълзите изтриваш, и с дъха си.


А цветето, което редом с теб цъфти,
все тъй очите ще зарадва на сокола.
И като песента е то, като през май -
понесена, излива се в простора.


Така тъгата моя горе, в висините,
стопява се и чака пролетта.
От нея капят в ниското стрехите
и внасят в мен частица красота.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??