Разума към Сърцето:
О, ти Сърце!
Съдбовно казвам аз: Здравей!
Плачи, кърви, бори се... но после вкаменей!
Ах, мое малко прегрешение!
Ах, ти! Злощастно недоразумение!
Как ще ми се, в Душата своя да се връгна
и с две ръце, аз тебе да изтръгна!...
Аз, сам изгарях, често, в клада непозната.
Аз, с мъка, сам довличах си дървата...
И щом отново опустееше Душата,
самичък палех на стихията искрата... ...