РАЗВИДЕЛЯВАНЕ
Свят ми се завива вече в моя виртуален свят!...
Думи - още неизречени, някъде в ефир летят...
Някой ги попива, търси смисъла, забоден в тях.
Аз си шепна като Пърси колко нощи пропилях...
А животът си отива... Тихо пясъкът тече...
Миналото - самодива с недолюбено краче...
Свят ми се завива!... Чакам бъдеще да зазори...
Че романтиката в мрака вече ще ме умори...
Че далеч, зад океана, в моя виртуален свят,
малкият ми син остана - като спомен непосят...
Той си има своя обич - и наяве, и насън!... ...