Душата ми отново се завърна.
В очите ми звезда се появи.
Макар да е мъждукаща и бледа,
надеждата остатъка крепи.
Преминах аз оттатък хоризонта.
Сънят е цветен. Вече не боли.
Сълзи от радост бузите ми топлят
и връщам се по-чиста от преди.
... и пак съм тук. Преминала дъгата
на дългото пътуване. Без страх,
че мога да превърна слабостта си
от женски порив, в мъжки роден грях!
Забравих гняв, обиди и омрази.
Смирено пак привела съм глава
и моля се на Бог да ми запази
най-истинското чувство - доброта!
© Анета All rights reserved.
Ена, ти си го заслужи!