Моят Бог сюрреално се срина в краката
на един алкохолен невзрачен делѝр.
Аз растях и едничка ми беше мечтата –
да открия в баща си същински кумир.
Моят Бог беше сам, тъй разбит от тревоги!
В тишината мълчеше добрият ми Бог...
След години да бъда спокоен не мога.
Аз съм жертва на онзи пиянски порок!
Не усмихна лицето ми детско баща ми.
От години на него изписан е страх –
страх от всички пороци, печали и драми,
след които сърцето ми стана на прах! ...