Nov 29, 2008, 8:55 PM

Реален свят 

  Poetry » Civilian
670 0 4

Изгаряща нежност душата му пари,

оставя във него незарастваща рана.

Посяга със трепет за цигара поредна

и забравя за радост, болка, тревога.

 

Душата му леко с въздуха се понася

и за него вече не съществува света,

всичко е в розово, прекрасно и възбуждащо,

щом е другаде, а не в реалността.

 

Но за кратко е това летаргично състояние

и тялото му отново иска да лети

и посяга към нещо по-силно и отпускащо,

цигарата вече не му действа - Уви.

 

Затъва все повече и по-зависим

от дрогата става той,

с нетърпение търси поредната доза

и щом я получи, изпада в захлас.

 

И не знае къде е,

на кой свят е дори.

Душата му в нереалността се рее

от отровата, която го мори.

 

С разширени зеници и отмаляла глава,

с поглед блуждаещ и подкосени крака,

забравен от бога и от целия свят,

лежи той безмълвен на крачка от смъртта.

 

И само чудо в този миг

би спасило клетата душа,

която искаше да полети,

отнасяйки отровните стрели

на злите изкушения в света.

 

Една душа не поживяла,

не усетила даже радостта,

не вникнала в реалността,

с които е зарит света.

 

За това нека кажем:

Не на опиатите!

Не на дрогата и наркотиците!

Ние искаме чист и спокоен живот.

Живот, изпълнен с разбирателство, радост и любов!!!

© Славка Григорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добър опит
  • Абсолютно подкрепям идеята."черните ангели" са нещо ужасно...нека ги спасим!
  • Не на опиатите!
    Не на дрогата и наркотиците!
    Ние искаме чист и спокоен живот.
    Живот, изпълнен с разбирателство, радост и любов!!!

    И аз се присъединявам към теб!
  • С теб съм Славке!
Random works
: ??:??